Проф. Палангурски: Нека 24 май да ни е националният празник, вместо 3 март, на който се караме дали Русия ни е освободила
Учени, историци и университетски преподаватели от цялата страна се събраха на конференция във Велико Търново и излязоха с предложение да обединим разграничената си нация със промяна на датата на Националния празник. Вместо сегашният 3 март, на който се караме дали Русия ни е освободила и би трябвало ли да й засвидетелстваме респект, историците оферират 24 май – дата, която не ни разделя, да бъде оповестена за народен празник.
Трудно е в българската история да има обединяване, съобщи пред БНР проф. Милко Палангурски.
" Чудо е,че сътрудници от разнообразни институти на Българска академия на науките и от всички университети успяхме да стигнем до единомислещо решение. Това стана след двудневна полемика “.
До 1990 година България не е имала народен празник. " До 10 ноември трети март не се празнуваше. Първостепенни бяха празници от вида на 9 –ти септември и Октомврийската гражданска война. Но тук не става въпрос за принизяване на 3 март или на ролята на Руско – турската война. Проучени бяха националните празници в 168 страни. Оказа се, че единствено у нас се чества миг, в който страната не съществува, а в основата му е възкачването на престола на съветския император Александър Втори. Този празник е зароден в границите на непозната държавност “.
Професорът уточни и претекстовете да бъде предпочетена датата 24 май.
" Това е празник, който желае да покаже на нашата и на съдените народи, че можем и избираме образованието и възпитанието. Той не е по никакъв начин инцидентен. Помислихме и върху наименованието му и взехме решение,че може да бъде наименуван " Празник на българското слово, култура и просвета “.
Парламентарната система беше сложена на тестване, изясни проф. Палангурски. " Тя издържа 4 избора, само че на петия стомната може да се счупи. Затова политическите партии би трябвало да оставят водачите си да се договорят, както по времето на Стамболов. Почитаеми господа, станете мъже и говорете обществено! Намерете излаз от политическата рецесия! “, моли той.
В българската традиция този, който има болшинство в Народното събрание, излъчва министър – ръководител, изясни ученият.
" Таке е било и преди 142 години. Не може за пети път да си вършим опити с парламентарната система. За това се изисква отговорност. Сега се играят постановки. Безотговорно отношение към парламентаризма е да не посочиш ясно позицията си по отношение на ръководството “.
Трудно е в българската история да има обединяване, съобщи пред БНР проф. Милко Палангурски.
" Чудо е,че сътрудници от разнообразни институти на Българска академия на науките и от всички университети успяхме да стигнем до единомислещо решение. Това стана след двудневна полемика “.
До 1990 година България не е имала народен празник. " До 10 ноември трети март не се празнуваше. Първостепенни бяха празници от вида на 9 –ти септември и Октомврийската гражданска война. Но тук не става въпрос за принизяване на 3 март или на ролята на Руско – турската война. Проучени бяха националните празници в 168 страни. Оказа се, че единствено у нас се чества миг, в който страната не съществува, а в основата му е възкачването на престола на съветския император Александър Втори. Този празник е зароден в границите на непозната държавност “.
Професорът уточни и претекстовете да бъде предпочетена датата 24 май.
" Това е празник, който желае да покаже на нашата и на съдените народи, че можем и избираме образованието и възпитанието. Той не е по никакъв начин инцидентен. Помислихме и върху наименованието му и взехме решение,че може да бъде наименуван " Празник на българското слово, култура и просвета “.
Парламентарната система беше сложена на тестване, изясни проф. Палангурски. " Тя издържа 4 избора, само че на петия стомната може да се счупи. Затова политическите партии би трябвало да оставят водачите си да се договорят, както по времето на Стамболов. Почитаеми господа, станете мъже и говорете обществено! Намерете излаз от политическата рецесия! “, моли той.
В българската традиция този, който има болшинство в Народното събрание, излъчва министър – ръководител, изясни ученият.
" Таке е било и преди 142 години. Не може за пети път да си вършим опити с парламентарната система. За това се изисква отговорност. Сега се играят постановки. Безотговорно отношение към парламентаризма е да не посочиш ясно позицията си по отношение на ръководството “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ